Мартениците са повече от украшение – те са жив символ на българския фолклор, свързан с легендата за Баба Марта и надеждата за здраве, късмет и ново начало. Именно затова обичаят да си разменяме мартеници на 1 март остава жив и днес, предавайки през поколенията посланието за връзката между човека, природата и пролетта.
Всъщност мартениците са част от древните зимни и пролетни обичаи, които и днес пазят живо нашето културно наследство.
Знаете ли какъв е древният произход на мартениците? Какво разказа легендата за Баба Марта? Кои са двете легенди, които ни разказват повече за произхода на Пижо и Пенда и какви са поверията, свързани с 1-ви март?
За да разберем откъде идват мартениците и каква е тяхната истинска история, трябва да се върнем към древните балкански традиции и старите пролетни ритуали, свързани с плодородие и благополучие. В тези стари времена хората най-често посрещали края на зимата със символи, които те самите свързвали със защита и плодородие.
За древните народи, живели някога по нашите земи, характерните цветове на мартеницата били защитен амулет, който те вплитали в дрехите си, носели около китката си или завръзвали на входа на дома си. Древните траки вярвали, че червено-белият конец от една страна отблъсква болестите, а от друга призовава плодородието и пролетта.
В детските спомени на всички ни, неминуемо изниква образът на Баба Марта, която символизира прехода между зимата и пролетта. Като деца често нашите баби са ни разказвали, че Баба Марта е непредсказуема, тя е ту усмихната и топла, ту студена и ядосна.
Според народната легенда Баба Марта е възрастна жена с променлив характер, тя е ту усмихната и щедра, ту сърдита и непредсказуема. Този образ всъщност обяснява и капризното мартенско време. Във фолклора се казва, че когато Баба Марта се засмее, слънцето огрява земята и идват топли дни, а когато се ядоса - изпраща студ, вятър и сняг.
Една от най-популярните версии на легендата за Баба Марта разказва, че тя имала двама братя, Голям и Малък Сечко, които олицетворявали месеците януари и февруари. Те били сурови, мълчаливи и студени, докато тя била по-емоционална, променлива и лесно се влияела от настроението си.
Именно затова и месец март се възприема като месец на прехода – време, в което зимата още не си е отишла напълно, но във въздуха вече се усеща пролетта. Този образен разказ е намерил място и в българската литература – в приказката на Елин Пелин „Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта“.
В други народни разкази се вярва, че настроението на Баба Марта зависи от хората. Ако те са усмихнати, чистят домовете си и се поздравяват с добро, тя се радва и изпраща слънце. Ако обаче се карат или са недоволни, тя се сърди и връща студа. Така легендата за Баба Марта се превръща не само в обяснение за времето, но и в своеобразен урок за хармония между хората.
Най-силно легендата за Баба Марта се усеща именно в традицията на мартениците. Още от малки сме чували, че когато ги носим, сякаш „умилостивяваме“ Баба Марта, за да се усмихва по-често, да изпрати топло време и да донесе здраве и берекет през годината.
Когато си разменяме мартеници, всъщност правим нещо повече от обикновен жест. Продължаваме една много стара традиция и сякаш си казваме: зимата вече си отива, идва пролетта, а с нея – ново начало, топлина и повече светлина в живота ни.
В продължение на стотици години мартениците представлявали усукан червен и бял конец, който се закачал на хората и добитъка. Те били изработени най-често от вълна и не включвали допълнителни украшения или символика.
С течение на времето в различни области на България, започнали да се добавят допълнителни символи, като златна или сребърна паричка или пък синьо манисто, което хората вярвали, че действа против уроки.
Според старите обичаи белият цвят бил символ на дълъг живот, а червеният на здраве и сила. В онези времена съществували и определени начини, по които било прието да се носят мартениците. Например невестите трябвало да ги носят отдясно на гърдите си, а момите отляво.
При мъжете също имало правила за носене на мартениците. Ергените ги носели на китката си, със свободни краища, а за женените мъже имало друго правило - конците се изразвали до възела, за да се знае, че мъжът е зает.
Пижо и Пенда винаги са неразривно свързани с легендата за Баба Марта, а техните образи също са тясно свързани с българския фолклор.
Но знаете ли откъде идва легендата за Пижо и Пенда? Всъщност в българската традиция има две легенди свързани с тях.
Едната е романтична и гласи, че Пижо бил най-красивият и смел момък в селото, докато Пенда най-красивата и скромна мома. Тяхната любов била толкова чиста и истинска, че двамата станали символ на любов и хармония в отношенията и точно поради тази причина се превърнали в олицетворение на мартениците.
Съществува и по-мрачна легенда за Пижо и Пенда, която разказва историята на мъж и жена, които не можели да имат деца.
Една старица дошла в дома им и след като съпрузите я нагостили, тя им предрекла, че ще им се родят момче и момиче. Жената казала на семейството, че трябва да ги кръстят Пижо и Пенда. Тя обаче имала още една заръка, казала им, че когато двамата пораснат, тя ще дойде, за да вземе със себе си момичето.
Родили се брат и сестра, които много се обичали, когато пораснали, дошла старицата, за да изпълни заканата си да вземе момичето. Майката решила да се опита да предпази децата си, но старицата превърнала Пенда във вишнево дърво, а Пижо застинал, прегръщайки дървото. Когато бащата се прибрал видял вишневото дърво, окичено с червени и бели конци.
Традицията за закичване с мартеници е един от най-разпознаваемите пролетни ритуали, а всяка мартеница се възприема като амулет за здраве и късмет.
В наши дни мартениците са във всякакви форми, размери и варианти. От детските мартеници с любими анимационни герои, през гривни, които приличат на произведение на изкуството към традиционните Пижо и Пенда, които закачаме с безопасна игла за якето си.
През последните години се забелязва и връщане към традиционните мартеници, изработени от класическа вълна, появиха се авторски мартеници, които се изработват в единични бройки, а всяка от тях е уникална и дори такива, съдържащи семенца, които човек може да посади в първите пролетни дни.
Всеки от нас избира мартеница за здраве за своите близки, усещайки от какво най-много се нуждаят те точно в този момент - от закрила, късмет, малко красота или пък уникалност?
Знаете, че ние българите носим мартениците си докато видим щъркел или цъфнало дърво, но знаете ли как се тълкува символът на щъркела? Ако щъркелът, който видите лети, настоящата година за вас ще бъде продуктивна и изпълнена с много работни ангажименти, ако пък щъркелът е в гнездото, това означава, че по-скоро ще бъдете мързеливи…
Независимо как видите щъркела, който е и символ на идващата пролет, вече можете да закачите своята мартеница на цъфнало дръвче, което ще донесе здраве и плодородие.
Съществуват множество народни обичаи и поверия, свързани с празнуването на 1 март и наближаващия празник на пролетта.
Знаете ли, че на 1-ви март е било препоръчително възрастните да си останат вкъщи? Причината била, че се вярвало, че Баба Марта обича децата и младите хора. Именно поради тази причина не трябвало възрастните да излизат от дома си рано сутрин, защото хората вярвали, че ако Баба Марта ги види, ще се разсърди.
Как обаче да зарадвате Баба Марта, така че да донесе хубаво време? Поверието гласи, че на този ден е важно да изчистите дома си и да изнесете червените си дрехи, престилки и черги, за да я зарадвате.
На 1 март не е трябвало да се перат и да се простират бели дрехи, защото те можели да донесат лоша година и дори градушка.
Съществува и гадание, свързано с първата седмица от месец март, която носела името „броеница“. Именно през нея хората определяли един ден и ако тогава времето е слънчево, го считали за знак, че годината ще е добра, ако времето в уречения ден е лошо или мрачно, това означавало, че цялата година ще бъде тежка.
Хората отдавали огромно значение и на това къде ще вържат мартеницата си, след като видят щъркел. Ако решат да я поставят под камък, след време трябва да се върнат на същото място и да видят дали има мравки под него. Ако има – годината вещае късмет на животновъдите.
Днес тази легенда за Баба Марта продължава да живее чрез традицията на мартениците – един от най-устойчивите символи на българска идентичност. Обичаят за размяна на мартеници свързва миналото и настоящето и е част от нашата култура, фолклор и стремеж към здраве, надежда и ново начало.
Една от основните причини затова е емоционалното значение, което размяната на мартеници носи – когато подарява мартеничка на своите близки, човек им пожелава здраве, щастие и късмет.
Традицията се крепи и на своята достъпност. За разлика от много празници, свързани със сложни ритуали или скъпи покупки, мартеницата остава достъпна за всички.
Мартениците са се запазили и защото резонират на нещо дълбоко в човешката природа – на нуждата от надежда и обновление. Символиката на бялото и червеното, на това че зимата си отива, а пролетта идва, студа и топлината, края и началото - е универсална по своята същност.
Абонирай се за бюлетина ни и не изпускай най-новите оферти
